The Paradox of Our Time

There are many references to the same article (not written by George Carlin)
reference 01
reference 02
reference 03

Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко.

Имаме по-големи къщи, но по малко семейства, повече удобства, но по малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-малко преценка, имаме повече експерти, но по вече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.

Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните.

Правим по-големи неща, но не и по добри. Пречистихме въздуха, но замърсихме душите си. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по малко. Планираме повече, но постигаме по-малко.

Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме по-малко. Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки.

Времето на по-големите семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ. Време, в което има много на витрината, но малко в склада.

Запомнете, отделяйте повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги.

Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порастне и няма да е вече до вас.

Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, но това е единственото съкровище което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете, казвайте „Обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.

Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас.

Отделете време да се обичате, да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете!

Защото аз не успях.....

Бел. на редактора: Тази невероятно изразителна статия е написана от известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години Джордж ГАРЛИН, след смъртта на съпругата си.